Днес е...

Васильовден (Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру, Нова Година) - 1 януари

Този празник се отличава с богата обредност. Това е деня на зимното слънце стоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди. Обичаите, които се изпълняват на този ден са: обредна трапеза, сурвакане, маскирани дружини и ладуване.
Вечерята срещу Нова Година е втората Коледна Вечеря. Традиционни за трапезата са блажните ястия. На трапезата има пита, свинска глава, баница и пр. Питата е без шарки и оше топла се слага на масата. След като най-възрастният в семейството прекади трапезата, той вдига високо питата, разчупва я и дава на всеки по едно парче: по реда на възрастта им. Баницата е с късмети, тя се завърта три пъти и всеки взима падналото се пред него парче. Останалата част от баницата се пази "за Богородица". Момите и ергените запазват първия залък от парчето си и го слагат под възглавницата си, като вярват, че който сънуват през нощта, за него ще се омъжат (оженят).
Свинската глава е второто ястие тази вечер. На Васильовден е единствения случай когато свинско месо се принася и кади, на нито един друг празник това не се прави.
След вечеря събират трохите от масата и ги хвърлят в огъня и наричат: "Хайде да се ражда: вино, жито, коприна, тютюн и пр." Тази вечер се гадае за предстоящите сполуки през Новата година. Това обикновено става пред огъня или край трапезата. Ако ядките на орехите са здрави и едри, здрави ще бъдат и домашните. Ако някой кихне на трапезата това се приема за добър знак и на кихналия се нарича първото родило се животно през. Пукат се и дрянови пъпки, чиято пъпка пукне и подскочи, той ще бъде здрав и пъргав през годината. В някои села от кромида, който е каден, нарязват на дванадесет колелца, слагат сол на всяко и ги наричат на всеки от дванадесетте месеца. На сутринта проверяват: ако солта от колелцето се е стопила, то този месец ще бъде дъждовен, ако не е, времето през този месец ще бъде ясно и сухо. След прибирането на трапезата недогорялата свещ, орехите, суровото жито и палешника с пепелта от предишната коледна вечеря се за запазват.
Обичаят сурвакане е втората част от празника. Той започва на зазоряване. Сурвакарите са момчета до 10 - 12 годишна възраст. Те се събират на групички и обикалят къщите на близки и съседи, като започват от своя дом. Всяко от тях е има торбичка и носи задължителната за случая сурвачка. Сурвакарите удрят с пръчката всеки от семейството, като започват от най - възрастния, и честитят:

"Сурва , сурва година,
Весела година,
Голям клас на нива,
Голям грозд на лозе,
Жълт мамул на леса,
Червена ябълка в градина,
Пълна къща с коприна,
Живо - здраво догодина,
Догодина , до амина. "

Тази благословия не се пее, а се изрича. Тя се прави за здраве и изобилие във всичко. В някои райони сурвакарите пеят и песни. Навсякъде ги даряват с кравайчета, плодове, орехи, сланина и др. Друг обичай, който се изпълнява на празника е ладуването (дайлада, тайлада, топене на пръстени).
Църковен празник: Св.Василий Велики, епископ на Кесария Кападокийска (М. Азия). Негова е идеята за активно милосърдие и активното добротворство като израз на Христовия закон на любовта и прошката. Още приживе е обявен за "Велик".

Обредна трапеза: варена свинска глава, баница с късмети, ошав, жито, орехи, мед. Интересни рецепти за традиционни ястия, можете да видите тук.

Източник: www.traditions bg.com

Карамановден(Силвестровден,Волски празник) - 2 януари

Това е вторият ден от Сурваки, който се празнува за здраве на впрегатния добитък - волове, биволи, коне, магарета.
Свързан е с обичаят да се ринат оборите. Той се изпълнява от група мъже, обикновено тези, които са били коледари. Тази дружина обикаля селото и чисти оборите, които не са помитани от Коледа. Докато те чистят, стопаните не трябва да излизат на двора, не трябва да виждат риначите, и понякога вместо да почистят, те правят точно обратното. Но това става само в случаите, когато някои от риначите е обиден от стопаните и иска да си отмъсти.
Когато приключат с почистването, риначите вземат оставената за тях торба, в която има хляб, месо и вино и си отиват.
На този ден не се яде свинско месо и сланина, за здраве на воловете.
Празникът завършва с общо хоро на мегдана.
Църковен празник: на този ден православната църква чества св.Силвестри, с чието име е свързано интересно предание.
Магьсникът Замврий, който не е привърженик на християнството, убива вол, прошепвайки му името на някакъв бог.
Св.Силвестри разбира за това и кара магьосника да спаси животното, тъй като само Бог има право да дарява и отнема живот. Замврий на успява да спаси вола, но уповавайки се на своята вяра Силвестрий връща живота на животното. По тази причина той се счита за покровител на животните и най-вече на воловете.

Източник: www.traditions bg.com

Годишнина от рождението Марк Тулий Цицерон - 3 януари

Марк Тулий Цицерон е най-известният римски оратор, името му често се използва като символ на красноречие. В историята влиза като умел държавник и най-големия стилист на латинската проза. Роден е на 3 януари 106 пр.н.е. в Арпинум.
През 63 пр.н.е. Цицерон е избран за консул. Неговият неговия съперник, Катилина агитира римляните с революционни промени, които ще проведе, ако бъде избран за консул. По-голямата част от имащите право да гласуват не искат подобни промени и предпочитат Цицерон. След поражението на изборите, обаче Каталина започва да сформира заговор срещу властта. Четирите сенатски речи на Цицерон срещу Каталина се възприемат за образец на ораторското изкуство и до днес. Само със силата на словото Цицерон принуждава Катилина за избяга в Етрурия. По времена заседанията на Сената, Цицерон настоява останалите в Рим заговорници да убити без съд, тъй като представляват заплаха за държавата. Юлий Цезар е против смъртното наказание. В този периода славата и влиянието на Цицерон достигат своя връх - един от неговите съвременници Катон го нарича Pater Patriae - "Баща на отечеството".
За своето участие в потушаването на Заговора на Катилина, Цицерон е първият носител на титлата Pater Patriae, и един от двамата носители на тази титла (заедно с Цезар), който не е император.
Марк Тулий Цицерон е обезглавен е на 7 декември 43 пр.н.е. Главата и ръцете му били изложени на трибуната на Римския форум по нареждане на триумвира Марк Антоний, който не може да му прости "Филипиките срещу Марк Антоний".

Ден на освобождението на София - 4 януари

На 4 януари 1878 г. е освободен град София - по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) - първите руски части влизат около 14 ч. в града, в катедралния храм “Св. Неделя” е отслужен тържествен молебен в присъствието на ген. Гурко. На 7 ноември 1877 г. император Александър II одобрява плана за настъпление на Западния отряд към Орхание (Ботевград) и София. Отрядът има задачата да овладее Никопол и да развие по-нататъшно настъпление в западна посока. Неговата численост е 35 000 души. След превземането на Плевен на 10 декември 1877 г. е форсиран Балкана. На 27 декември 1877 г. Сюлейман паша установява главната си квартира в София. На 3 януари 1878 г. Осман Нури паша започва да се изтегля от София. Опитът да се запали градът е осуетен с помощта на чуждестранните консули.

Кръстовден (Водокръст, Неядка, Попова Коледа) - 5 Януари

Според народните представи на този ден се пропъждат Мръсните дни. Свещеникът "кръщава" вода, като пуска кръст в нея. С котле от тази осветена вода и китка босилек той обикаля домовете и ръси. Домакините пускат монети в котлето и даряват свещеника с брашно, боб, вълна и др. С него могат да ходят и деца, наричани котки, които носят даровете. Вярва се, че с кръщаването на водата и ръсенето се пропъждат нечистите дни и различните духове и зли сили.
На този ден всеки пие от кръстената вода за здраве. Навсякъде се пости.
Празникът е неделим от новогодишния празничен цикъл и е своеобразна връзка между Нова Година и Йордановден.

Обредна трапеза: постни ястия

Интересни рецепти за традиционни ястия, можете да видите тук.

Източник: www.traditions-bg.com

Йордановден (Водици, Богявление, Мъжки Водици) - 6 Януари

С този празник завършват т.нар. Мръсни дни. В навечерието на Йордановден се приготвя третата (последна) Коледна Вечеря. На трапезата се слагат само постни ястия: боб, варено зеле или сарми, орехи, хляб, но не от чисто пшенично брашно, а смесено с просено, в чест на просото (някъде вместо просо слагат цаевично брашно). На трапезата се запалва и недогорялата от втората коледна вечер свещ.

Според народното вярване през нощта срещу Йордановден "небето се отваря". Който види това, всичко, което си пожелае се сбъдва. Затова някога хората не са спели през тази нощ.
На този ден се извършва освещаване на водата. След водосвета свещеникът хвърля кръста във водата, а мъжете го изваждат. Този, който пръв стигне до кръста и го извади ще бъде здрав и щастлив. Вярва се, че ако кръста замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита. Там където е хвърлен кръста болните се изкъпват (напръскват), за да оздравеят. Също така и всички останали се измиват лицето и ръцете си "за здраве".
Рано сутринта момите измиват домашната икона и палешника от каденето на реката или чешмата. Това се прави, за да е бяло житото, което ще се роди.
Името на празника - Мъжки Водици - идва от обичая да се къпят само младоженците и момченцата до едногодишна възраст. На места извършват и т.нар. хаскане, при който 5- 6 мъже обикалят къщите и къпят пеленачетата, млаоженците и годениците . Ако този, който ще къпят е мъж, подхвърлят го три пъти и викат: "Х-а-а-а-са!" - от тук и името на обичая. Подобно къпане се извършва и на Ивановден.
На този ден в някои райони обикалят и моми - водичарки. Те ходят по къщите и пеят песни за всеки член от семейството. Тези песни са подобни на коледните и лазарските. Обичая тайани.

Църковен празник: на този ден православната църква отбелязва кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р.Йордан. По време на кръщенето небето "се отваря" и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се чува глас: "Това е Моят възлюбен Син , в Когото е Моето благоволение". Христос се потапя трикратно във водите на р.Йордан и излиза от тях. Това символизира тайнството на "смъртта" и "възкресението": умира земният човек, умира грехът му и се ражда, възкръсва одухотвореният човек.

Обредна трапеза: прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, боб, орехи, вино.

Интересни рецепти за традиционни ястия, можете да видите тук.

Източник: www.traditions-bg.com

Ивановден - 7 януари

На този празник продължава обредното къпане от Йордановден. Навсякъде кума или девера изкъпва младоженците. Също така момците обикалят къщите и къпят именниците, момите и младите мъже. Който не иска да се го изкъпят може да се откупи с пари.
Според народните представи св. Иван е покровител на кумството и побратимяването. Затова на този ден семействата гостуват на кумовете си.
На Ивановден спират да ходят новогодишните маскирани дружини . На места коледарите отвеждат царя на реката и го изкъпват. След това той прави угощение, за което мъжете се маскират като мечка, булка, арапи и др. След гощавката всички играят празнично хоро, което завършва и коледния празничен цикъл.

Църковен празник: празнува се в чест на Йоан Кръстител, който посочва Исус като пратеник на Бога. Наречен е Предтеча, защото предрича идването на Исус на замята.

Обредна трапеза: ошав, баница, варено жито, боб, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.

Интересни рецепти за традиционни ястия, можете да видите тук.

Източник: www.traditions-bg.com

Бабинден - 8 Януари

Празнува се в чест на бабите - акушерки, за здраве на децата и на бременните жени. На този ден се изпълняват три обреда: къпане на децата, гощавка в дома на бабата и къпане на бабата.
Още от Богоявление, бабата приготвя масло, мед, просо, китка здравец и червена вълна. Рано в празничната сутрин тя посещава всяка къща, в която е бабувала. Там тя изкъпва децата, като започва от най-малкото, а момите и младите булки поръсва против уроки, след което намазва децата с мед и масло. Това мазане се нарича "червяване" и се прави за здраве на децата. Докато върши това, бабата благославя:

"Да си червено като власеца,
Да бръмчиш като пчелица,
Да си сладко като медеца,
Да се въдиш като просото,
Да се гоиш като прасенце!"

В Панагюрско, наред с това, бабата маже брадите на децата с бяла вълна, за да доживеят до дълбока старост.
В гощавката участват всички жени, на които бабата е бабувала през годината. Всяка от тях носи баница, хляб, печена кокошка и вино. Помагат на бабата да се измие и я даряват с кърпа, престилка, риза и др.
Празникът завършва с къпане(влечугане) на бабата. Обредното къпане се извършва на реката или кладенеца. Всички се закичват с вълна и червени чушки. Пеят се песни. На празника не се допускат мъже. Ако по пътя до реката срещнат някои мъж, му подхвърлят закачки. Когато стигнат реката, окъпват бабата и на ръце я връщат в дома и.
Съществува легендата, че египетският цар заповядал на акушерките да убиват всяко новородено момче, но те не го направили. Затова Бог ги дарява с добро.

Интересни рецепти за традиционни ястия, можете да видите тук.

Източник: www.traditions-bg.com

Антоновден (Лелинден) - 17 Януари

Денят се чества за предпазване от болести. Жените спазват забраната да не работят в деня на празника, не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не "разсърдят" чумата и шарката. Приготвят се обредни содени питки, намазани с мед или петмез, които се раздават на съседите за здраве. В Разградско оставят една пита и на тавана - за "белята", за "лелята", т.е за чумата.
Според народното вярване двамата братя близнаци Антон и Атанас са ковачи и те първи изобретяват ковашките клещи. Затова и двата празника - Антоновден и Атанасовден се честват от ковачите, ножарите и железарите.
Църковен празник: почита се паметта на преподобний Антоний Велики. В житието му е написано, че прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята. През това време при него идват болни и страдащи хора, с които беседват в в продължение на часове. На 104 години побеждава привържениците на арианското учение в открит деспут. Успехът му е наречен тържество на християнството. Умира на следващата година. Мощите му са пренесени във Виена.

Интересни рецепти за традиционни ястия, можете да видите тук.

Източник: www.traditions-bg.com

Атанасовден - 18 Януари

Празникът е свързан с новогодишните обичаи. Според народното вярване св.Атанас е един от светците, които си поделят земята и небето. На него се падат снеговете и ледовете. На този ден той се облича в копринена риза и отива в планината, откъдето се провиква : "Иди си, зимо, идвай, лято". От тук идва и другото име на празника - Среди зима.В северозападна България, Атанасовден, също както Антоновден се почита като празник на ковачите, ножарите, железарите, а също и в чест на чумата. За предпазване от болестите се коли черна кокошка, пекат се обредни питки, които се начупват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарката и се раздават на съседите. Перата на кокошката се запазват, защото се вярва, че те притежават лечебна сила.
Жените спазват същите забрани както на Антоновден.
На този празник устройват обредни курбани за здраве.
В някои райони на страната младите се събират на поляните и играя хоро, люлеят се и пеят песни.
Църковен празник: св.Атанасий Велики, участвал във Вселенския събор в Никея, а по-късно става архиепископ на гр.Александрия. Наречен е "Велики " заради победата му над свещеника Арий, отричащ единно същността на Бога - Отец и Бога - Син.Наричат го още "баща на православието" .

Интересни рецепти за традиционни ястия, можете да видите тук.

Източник: www.traditions-bg.com

Петльовден - 20 януари

Този празник се тачи главно в Източна България, за здраве на малките момчета. Извършва се обредно клане на петел. Това обикновено се прави на прага на пътната врата. Добре е кръвта да изпръска вратата и наоколо. С кръвта правят кръстен знак по лицата на момчетата и юношите, които колят петела. Главата на петела оставят пред вратата, а него сваряват цял. Приготвят и кравайчета или пита и раздават на съседите.
Коленето на петел се свързва с легендата за цар Ирод, който заповядва да обезглавят всички мъжки деца, за да умре и Христос.В Пловдивско празникът е известен още като Черна или Църен ден. Там спазват и редица забрани - не се върши женска работа, не се правят сватби, за да не "църнеят", т.е да не жалят починал.Празникът завършва подобно на Бабинден.

Международен възпоменателен ден на Холокоста - 27 януари

Трифоновден (Трифон зарезан, Зарезановден, Трифон пияница) - 1 Февруари

Трифоновден е празник в чест на Св. Трифон, който е покровител на лозарите, кръчмарите и градинарите.
Рано сутринта на празника стопанката омесва и опича хляб, който някъде украсяват с цвят от лоза. Тя приготвя още и пълнена с ориз или булгур кокошка. После слага хляба,кокошката, бъклица с вино и шише с осветена вода в нова или чиста вълнена торба. Стопанинът нарамва торбата и заедно с останалите мъже от селото отиват при лозята. Всеки от тях отива на своето лозе и първото, което прави е да се прекръсти, обърнат към слънцето. После отрязва от три корена по три пръчки, полива отрязаното място с вино и благославя: "Колкото капки, толкоз коля грозде". Този обред се нарича "зарязване". След това всеки лозар поръсва лозето си със светената вода за плодородие и за предпазване от градушки.
След "зарязването" всички се събират на обща трапеза сред лозята или на оброка. В някои райони на страната преди да седнат на трапезата, мъжете първо избират цар, който да води пира. Цар може да стане всеки, но обикновено се избира някой по-заможен или "късметлия", при чието царуване е имало голям берекет. Избраният цар поднася бъклицата, зарязва и благославя: "на всяка лоза по шиник, от всяка по чебър".
След пиршеството всички се отправят към селото, като начело е царят, когото носят на рамене или теглят с колесар. В селото лозарите обикалят всяка къща. Стопанинът ги черпи с вино от бяло котле, като дава първо на царя, а после и на останалите да отпият. Колкото вино остане се плисва върху царя с думите: "Хайде нека е берекет. Да прелива през прагове". След като обиколят цялото село всички отиват в дома на царя и той е длъжен да черпи всички с вино.
Празникът се нарича още "Трифон пияница", защото царят задължително трябва да се напие - тогава ще има берекет по лозята. В отделни райони на страната на този ден се извършват и много други магически действия. В Скопско поръсват лозето с пепел, за да е едро.
На други места изкопават дупка в средата на лозето и в нея заравят светена вода. Това се прави за предпазване от градушка.
От Трифоновден започват Вълчите празници (Трифонци).

Църковен празник: Св.Трифон - един от светците-лечители, излекувал дъщерята на римския император Гордиан и с това спечелил голяма слава. Осъден е на смърт от Декий Траян и загива мъченически.

Обредна трапеза: прясна пита, пълнена кокошка, печена луканка, омлет, тутманик.

Интересни рецепти за традиционни ястия, можете да видите тук.

Трифонци (Света Богородица, Симеоновден, Вълчи празници) - 1,2,3 февруари

Това е празник в чест на вълците, които според народното вярване "се бесуват" през тези дни. За да се предпазят от вълци хората спазват много забрани: не работят нищо, жените не бива да предат, тъкат, плетат. Една от най-строгите забрани е да не се отварят ножиците, за да не се отварят челюстите на вълците. През тези дни държат нощвите захлупени също с такава цел. Не метат дворовете и не изхвърлят сметта. Някъде месят колаци, които поставят в хранилката на добитъка, да не ги нападат вълците.
В Родопите третият ден се нарича още Божа майка и се празнува най-вече от младите и бездетни жени. Ако искат да забременеят те трябва да изпекат голяма мисирена пита, да я разчупят и разнесат на съседите. Този ден (Симеон) се смята за един от най-лошите през годината. Вярва се, че ако някоя жена работи този ден, то детето, което ще роди, ще има белег. Затова и забраната за работа се спазва много строго от бременните жени.
В някои райони през тези дни гадят какво ще бъде времето и реколтата през годината. Смята се, че ако времето е хубаво на втория ден от празниците, такова ще бъде и през следващите 40 дни. Ако на този ден вали сняг на парцали, пчелите ще се реят добре. В Плевенско гадаят какво ще бъде времето през годината също както на Васильовден.
На места удрят главните, за да бягат змии и гущери.
Ако на втория ден вземеш пари, цяла година ще взимаш, ако дадеш - цяла година все ще даваш.
Църковен празник: На 2 февруари православната църква чества Сретение Господне (Зимна Богородица). Това е един от четирите празника посветени на Богородица. Този ден съвпада с четиридесетия ден от раждането на Исус, когато Богородица отива в Йерусалимския храм. Там старецът Симеон взима Исус на ръце и казва: "Ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на сама тебе меч да прониже душата - за да открият мислите на много сърца."

Източник: www.traditions-bg.com

Сретение Господне - 2 Февруари

Това е един от големите празници през месец февруари. На него сечества четиридесетия ден от Рождество Христово и посрещането наМладенеца от праведния Симеон, на когото Светия Дух предрича, че нямада умре преди да види Христос. Затова и празника се нарича Сретение(заради срещата на Симеон с Христос).
В църквата се отслужватържествена вечерна служба и всеки кръстен младенец се води в храма исе представя на Бога. Този ритуал се нарича въцърковление. Ритуалите вцърквата са два - очистване на майката от грях и посвещаване на дететов Бога. Обичай е родителите да носят дар за църквата - агне илигургулица.
Жените спазват забраната за работа през този ден.

Източник: www.traditions-bg.com

Симеоновден - 3 Февруари

Този ден се смята за лош ден, един от най-лошите в годината. Забранено е да се сече и реже, за да не се роди "симьосано" (с белег) дете или добитък.

Източник: www.traditions-bg.com

Световен ден за борба с рака - 4 февруари

Решение за отбелязването му се съдържа в глава X на Парижката харта срещу рака, приета на 4 февруари 2000 г. в Париж, Франция, по време на Първата световна среща за борба с рака в новото хилядолетие. През 2008 г. денят е посветен на грижата за децата по света да растат в среда без тютюнев дим.

Св. Харалампи (Хараламповден, Чуминден, Араланбей, Хараланбей ) - 10 Февруари

В народните представи св. Харалампи е господар на болестите и главно на чумата, затова на този ден за предпазване от болести не се работи домашна работа. Рано сутринта жените омесват и опичат пити и обреден хляб, които украсяват с кръст в средата и няколко пъпки (на чумата) около него, а по края слагат голям венец за здраве. Докато приготвят хляба някой от семейството занася мед в църквата за освещаване. С него мажат хляба и питите, прекаждат ги и ги раздават за здраве. От меда запазват и за лек през годината.На места обредния хляб, приготвен от "чисти" жени, се изнася извън селото, за да не влезе болестта в него.
В някои райони премитат внимателно цялата къща, за да "изметат болестите навън".
Според народа на този ден Араланбей "араландисва" (прекадява) земята и тя вече може да се обработва.
Празникът се тачи главно в Източна и Западна България.

Църковен празник: св.Харалампи - епископ на гр.Магнезия (Тесалия). Загива мъченически за вярата си. Изобразяван е като повелител на болестта, която държи окована в девет вериги или затворена в шише.

Източник: www.traditions-bg.com

Св. преподобна Зоя - 13 Февруари

Според Житието на отец Мартиниан, Зоя (живот на гръцки) е името на обикновена и не особено благочестива жена, която той е познавал. Тя обаче се покаяла за греховете си, постъпила в манастир и започнала да води Богоугоден живот. Един ден в отговор на молитвите да получи знак дали Бог е приел покаянието й, Той й дал дарбата да изцелява.

Зоя е и името на византийска императрица от XI век, дъщеря на император Константин VIII.

На края, но не на последно място, това е името на две любими същества - моята майка и прекрасната ми дъщеря.
Честит празник!
Бъдете здрави, красиви, весели и игриви.
Пожелавам ви най-прекрасните мигове и всеки нов ден да ви кара да се усмихвате щастливо!

Обичам ви!

Св. Валентин - 14 Февруари

Празнуването на деня на свети Валентин произхожда от древния римски празник Луперкалии, в чест на бога Фавън, покровителя на стадата. Луперк - този древен италийски бог, приятел на овчарите и пазител на стадата от вълци, римляните бързо уподобили с Фавън, а след завладяването на Гърция с аркадския Пан. Празникът отбелязвали на 15 февруари. Ден преди това бил празникът на римската богиня на брака, майчинството и жените — Юнона и бог Пан. Според езическата традиция в този ден девойките пишели любовни писма и ги поставяли в огромна урна, от която след това мъжете измъквали девическите послания. И всеки мъж започвал да ухажва онази девойка, чието писмо бил изтеглил. Денят някога наричали и "Птича сватба", защото смятали, че именно през втората седмица на февруари птиците образуват брачни двойки в гората.

В древен Рим живял някога лекар, наречен Валентин. Той винаги се грижел лекарствата, които предписвал на своите болни, да имат приятен вкус. За тази цел смесвал горчивите сиропи с вино, мед или мляко. Раните промивал с вино и използвал билки и треви, за да облекчава болките. Свети Валентин бил и проповедник. Макар че в онези времена в Рим преследвали християните, той станал свещеник. Валентин живял по времето на Клавдий Втори, който водил множество войни. И когато броят на новите войници в армията започнал да намалява, Клавдий решил, че причината е в привързаността на войниците към дом и семейство. Тогава отменил всички сватби и годежи. Но Валентин продължавал тайно да венчава влюбените двойки.

Веднъж затворническият страж почукал на вратата на Валентин. За ръка водел сляпата си дъщеря. Той бил чул за лечителските способности на Валентин и сега го умолявал да излекува дъщеря му от слепотата. Валентин знаел, че този недъг е практически нелечим, но дал дума, че ще направи всичко възможно, за да излекува момичето. Дал й мехлем и казал да дойдат отново. Минали няколко седмици, но зрението на момичето така и не се върнало. Но мъжът и дъщеря му не се съмнявали в доктора и продължавали лечението. В един ден обаче римските войници нахлули в дома на Валентин, унищожили лекарствата и го арестували, заради това че нарушавал заповедта на Клавдий за венчавките. Бащата на сляпото момиче научил за ареста, но нищо не могъл да направи. Валентин знаел, че скоро ще изпълнят смъртната му присъда, но не спирал да мисли за сляпото момиче. Помолил да му дадат хартия и мастило и написал прощално любовно писмо на момичето. Изпълнили присъдата в същия ден, на 14 февруари 270 година. Когато бащата се върнал у дома, го посрещнала дъщеря му. Девойката отворила писмото и намерила вътре жълт шафран (минзухар). Писмото било подписано: от твоя Валентин. Девойката взела върху дланта си шафрана и станало чудо: зрението на девойката се възстановило. Тя видяла неговия блестящ цвят.Когато през 496 г. римският папа Хеласиус забранил веселите празници в чест на бог Пан, обявил 14 февруари за ден на свети Валентин.
И днес хората показват своята привързаност и любов като изпращат в този ден картички и цветя на своите любими.

Традициите

Има, разбира се, и други версии за произхода на празника на свети Валентин. Но традицията да се подаряват подаръци признават и подкрепят всички. Празникът няма славянски корени, не присъства в православната традиция и никога не се е отбелязвал преди, за разлика от Трифон Зарезан. Но в последните години...

В последните години и у нас мнозина си задават въпроса: "Какво да подаря?" Защото понякога подаръкът може да каже повече, отколкото хиляди думи. Влюбените имат възможност да докажат, че все пак истинската любов съществува, а за най-стеснителните влюбени денят на свети Валентин е прекрасен повод да признаят чувствата си. Така че към избора на подарък би следвало да се отнесем отговорно.
И така, какво и как да се подарява в този ден?

Първата традиция е: мъжът подарява цветя. Не е важно колко е студено навън, колко струва букетът, колко е голям. Най-важното е искреното чувство и вниманието.
Втората традиция е: цветята да са обагрени в червено. Желателно е, тъй като червеният цвят е всепризнат символ на любов.
Класическа емблема на деня на св. Валентин са червените рози, които според античната легенда се появили, когато Афродита, бързайки към своя любим Адонис, стъпила върху бял розов храст и нейната божествена кръв обагрила листенцата им в червено.
Ако Вашият подарък не са цветя, то той трябва да е опакован в червена хартия.
Третата традиция е: подаръкът трябва да бъде сладък, така че към цветята няма да бъде излишна кутия бонбони или защо не шоколад. Чудесно би било, ако е във формата на сърце, тъй като това е...
Четвъртата традиция: подаръкът е във форма на сърце. Но може и просто да се залепи сърце, изрязано от червена хартия. Ако пък фантазията ви е заработила на пълни обороти и вече сте приготвили и "валентинка" с любовно признание, браво на вас! Може само да се завижда на вашия избранник.
В Америка за този празник работи цяла индустрия — картички с амурчета, картонени и метални кутии във формата на сърце, кулинарни изкушения. Дори има и щат на свети Валентин, който е създаден на 14 февруари, и това е Аризона.
А пожеланието е: Нека всеки ден през годината да бъде за вас ден на влюбените!

Обичаите и традициите на този ден в различните страни са различни.
Същността на този празник обаче е Любовта, а тя винаги е празник за душата.

В Западна Европа денят на свети Валентин се отбелязва масово от ХIII век, в САЩ - от 1777 година, у нас - след 1990 година. Постепенно празникът създавал своите традиции и някои от тях са се запазили и до днес. Придворният летописец на английския двор Самюел Пепис в края на 17 век е записал, че влюбените могат да си разменят подаръци - ръкавици, пръстени и бонбони.
Всеки народ обаче отбелязва празника на свети Валентин по своему.

Англичаните си изпращат любовни послания, но не само на приятели и познати,но и на своите домашни животни - кучета или коне. Неомъжените девойки хвърлят в реките или езерата сгънати хартийки с написани върху тях мъжки имена. Първото изплувало листче подсказва името на бъдещия жених.

Италианците отбелязват празника подарявайки на любимото момиче подаръци, преди всичко нещо сладко. Затова и наричат деня - "сладък".

В Япония започнали да празнуват празника на свети Валентин в 30-те години. Главно действащо лице тогавма станала една голяма фирма за производство на шоколад. И досега шоколадът си остава най-разпространеният подарък в този ден. Между другото мъжете получават в този ден дори повече подаръци от жените. Това са обикновено мъжки аксесоари - самобръсначка, лосиони, портфейл. На този ден се провежда и едно масово мероприятие: "най-високо изречено любовно признание". На този ден жените подаряват на мъжете, които играят важна роля в живота им кутии с бонбони. А за да могат мъжете да отговорят по подобен начин, на 14 март мъжете връщат жеста на жените. Денят е наречен Бял Ден и си е чисто японско изобретение.

В Америка празникът на влюбените бил пренесен в началото на XVII век от европейците, заселили се там. В началото американците започнали да изпращат на своите годеници марципан, който тогава струвал доста скъпо. По-късно започнали производството на карамелени бонбони, върху които вдълбавали подходящи думи. Бонбоните били в червено и бяло, символизиращи страстта и чистотата на любовта. През 50-те години бонбоните започнали да опаковат в картонени кутии с формата на сърце, които имали голям успех.

Французите на този ден подаряват скъпоценности. И именно галантните французи първи са въвели стиховете с любовни послания, така наречените "валентинки".

Поляците на този ден посещават Познанската митрополия, където според поверието са мощите на свети Валентин, а над централния престол е неговата чудотворна икона. поляциете вярват, че тя помага за решаването на любовните им проблеми.

Немците упорито смятат св. Валентин за покровител на психически болните и на този ден украсяват с червени панделки психиатричните болници, а в параклисите провеждат специално богослужение.

В Дания хората си изпращат изсушени бели цветя, а мъжете изпращат валентинки без подписи, така че момичетата трябва да се досещат кой им ги праща.

Единствената страна в света, където този празник е официално забранен, е Саудитска Арабия. В цялата страна е забранено на магазините да продават мечета, валентинки, и всякаква символика, свързана с този празник, а в цветарските магазини се препоръчва в този ден да не се предлагат червени рози. Неспазването на тези наредби се наказва с глоби. Мюсюлманите, живеещи в САЩ също не признават този празник, както и емигрантите от Индия, Китай, Япония , Филипините, Малайзия и Тайланд, ако упражняват своите традиционни религии. За студентската младеж обаче от тези страни няма прегради и те по най-естествен начин се вливат в празненствата.

Символите

Купидон е най-известният символ на празника на влюбените. Това е палавото ангелче с лък и стрели. Онзи, в когото попадне стрелата на Купидон, се влюбва — внезапно, страстно, безнадеждно, с цялата си душа. В древна Гърция това е бил Ерос — помощникът на богинята Афродита, олицетворение на най-силното любовно желание, а римляните го наричали Купидон и смятали че е син на Венера.
Легендата за Купидон и девата Психея се разказва от античността до днес. Може би най-познат е разказът на Апулей в неговата книга "Метаморфози".

Розата е божественото цвете на любовта. Първите рози са били отгледани в Азия преди повече от 5000 години, а дивите рози са се появили преди повече от 35 милиона години.
Само в деня на Свети Валентин се продават не по-малко от 3 милиона рози. Със сигурност това цвете е издържало изпитанието на времето.
Общоизвестно е, че червени рози означават: "Аз те обичам". Букет от червени и бели рози означава единство и дружба, розовите — изящество и елегантност, жълтите — радост, оранжевите — желание, букет от тъмночервени рози прави комплимент за красотата на вашата любима, белите означават - "Ти си божествена" , букет от неразцъфнали бели рози означава "Ти си твърде млада за любов".

Ако искате да се отклоните от традицията или ако "аз Ви обичам " - не е точно това, което искате да кажете, поднесете букет, но не от рози. Червени хризантеми, лалета и карамфили също могат да означават любов. Гарденията е знак за непризната любов, теменужката - за привързаност, нарцисът — за себелюбие, маргаритките говорят за красотата на вашата любима.

И разбира се, какво е празникът без ярките поздравителни картички, които изпращат влюбените или тези, които мечтаят да се влюбят на своите възлюбени - понякога дори без подпис. Анонимните знаци на внимание са за човека, когото обичат повече от всички, от когото се възхищават, за когото копнеят. Адресирани са простичко: На моя Валентин (или Валентина) и затова всички ги наричат "валентинки".

Валентинки

Първата картичка - валентинка се приписва на Орлеанския херцог Чарлз (1415 г.), който по времето, когато е в единична килия в затвора, решава да се бори със скуката като пише любовни послания на собствената си жена.
През ХVІ век писането на "валентинки" се разпространява широко. Започнали да се правят и всякакви дреболийки със сърчица, амурчета и претрупани орнаменти. Но до средата на ХVІІІ век все пак всичко това не е ставало в "световен мащаб". Препятствието идвало от високите цени на пощенските услуги, които не били по джоба дори на средната класа. Още по-неприятното било, че пощенските разходи заплащал получателят, понеже нямало и марки. Необходимостта да се заплаща за лекомислени любовни послания с твърда валута убивала зараждащите се чувства. Цивилизацията обаче преодоляла всички бариери и сега "валентинка" може да се изпрати и по електронната поща.

Рецептите за Деня на влюбените включват съставки, които с веществата и ароматите си действат като афродизиаци, Такива храни са:
- червено вино, канела, ягоди (ягоди, сметана и шампанско), кафе, черен шоколад.
Подходящи са и всички ядки и сушени плодове с богатото си съдържание на минерали.
Лукът, както и стридите и повечето морски дарове са изключително богати на цинк - най-активния минерал, когато става дума за потентност.
Високобелтъчните храни като яйца, сметана и червени меса също влизат в списъка.
Любопиотно, но лещата е продукт с най-високо съдържание на естествен растителен естроген. и т.н. - все неща, които не биха имали ефект, ако я няма най-важната съставка - молекулата любов.

Интересни рецепти за Св Валентин вижте тук.

1 Март

Този ден се приема за начало на пролетта и затова той се посреща с голяма радост. Над вратата или под стряхата се закача червено платно, което стои там до Младенци. Вярва се, че червеното ще развесели Баба Марта и времето ще е хубаво. Бабите не излизат рано, за да не я разсърдят и времето да се развали.
На този ден се палят и прескачат огньове, като това се прави с цел да се изгонят змиите и гущерите.
Жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. Не се тъче и вари нищо, за да не пада гръм.
По стара българска традиция на този ден се изработват мартеници от усукани червен и бял конец. Всеки връзва на ръката си или закача на врата си мартеница, за здраве и сила, а също и против уроки. Мартеници се връзват още и на домашните животни и на овощните дървета - за здраве и плодовитост.
Мартениците се носят, докато дойдат щъркелите и лястовиците. Като види щъркел, всеки сваля своята мартеница и я закача на цъфнало дръвче или я хвърля към птицата и казва: "Отнесете зимната грозотия, донесете ми пролетната хубосия!" Също така, мартеницата може да се остави под камък. След няколко дни се гледа какво има под камъка и се гадае - ако под него има мравки, през годината ще се родят много агънца, ако има червеи - коне, а ако има божи кравички, ще има много теленца.
Традиционните мартеници са червено-белите, но в различни райони на страната се провят още и червено-сини, червено-бяло-жълти, червено-бяло-зелена или даже от седем цвята.

3 Март - Национален празник на България

От 1888 г. се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство.
Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник.
С решение на парламента от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник.
На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война.
Пълномощници от руска страна са граф. Н.П.Игнатиев и А.И.Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей.
Чл. 6 -11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибунално княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в). По договора България е населена от 4 800 000 човека.
Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.
Англия и Австро-Унгария се обявяват против договора. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор, юли 1878 г.
В отдел "Краезнание" на библиотека "Л.Каравелов" са запазени няколко стари русенски издания, които представляват интересен извор на информация за Освобождението на нашия град през 1878г., както и за честването на този голям празник от русенци през следващите свободни години.
За влизането на руските войски в Русе и за тържествената литургия, отслужена от митропополит Григорий в тяхна чест, научаваме от вестник "Славянин", 9 февруари 1880г. В книгата "Лира - исторически и обстоятелствени стихотворения" от Михаил Стефанович, издадена в печатницата на Н.К.Жейнов 1880г. е публикуван химн, изпят от Русенски певчески хор по случай победоносното влизане на генерал Тотлебен в Русе. Изключително богата на факти е книгата "Русе в зората на Освобождението", 1928г., под редакцията на Спас Ганев,
по повод 50 годишнината от Освобождението на града ни. От нея научаваме за " минната атака на 8 юни 1877г. над Русе; за действията на освободителите моряци по Дунава; за влизането на руснаците в Русе от четири страни и тържественото им посрещане". За ожесточените
боеве, които частите на Русчушкия отряд водят в околностите на града, научаваме от биографическото илюстровано списание "Поборник-опълченец" от 1898г. От в. "Пробуда", 27 февруари 1923г., разбираме, че в Русе е учреден Комитет по случай Освобождението на България, който взема интересни решения. Въпреки студеното време Денят на Освобождението се отбелязва по подобаващ начин и през 1940г. (в. "Народна борба", 4 март,1940). В катедралния храм панахида и молебен отслужва митрополит Михаил. Присъстват консулското тяло официални лица, представители на иноверни общини. Празненството завършва с манифестация до паметника на Свободата, където под звуците на церемониален марш венци полагат армията, Общината, учащи. Но особено интересен е в."Летопис" от 2 декември 1933г., в който са публикувани няколко страници от архива на сина на Баба Тонка - Никола Обретенов. В своите записки той се връща към дните на най-ожесточените бомбардировки на Русчук от руската дългобойна артилерия на 28, 29 и 30 август 1877г., когато турската махала била почти срината
със земята. Това озверило турските управници, пише Никола Обретенов, и те решили да избият цялото българско население в града. За тази цел накарали всички българи да напуснат домовете си и да излязат в полето до Владиковата бахча (сега Парка на младежта), където
прекарали няколко дни и нощи. Русчуклията Иван Ведър, който знаел много чужди езици и изпълнявал служба при външната кореспонденция на валията, бил познат с консулите. Отишъл той при италиянския консул, с когото членували в масонската ложа, за съвет как да постъпят,
за да спасят населението. Решили да направят нещо като комисия, като поканили в нея влиятелния турчин Хаджи Мехмед Алия. Тази комисия, придружена от няколко българки се представила на Делвер паша, който командвал египетската войска, разположена по укрепленията на Липник, Гагаля, Червена вода и Щръклево. Когато влизали при пашата, Иван Ведър и италиянския консул направили масонския знак. Пашата им отговорил със същия, разпитал ги и обещал братско съдействие. В тази комисия била и Баба Тонка. Арабският паша квартирувал в Левента. Докато комисията се върнала от Левента, намерили българското население заградено от арабски войници, които ги пазили от черкезите и башибузуците. Така, благодарение на масонството, на италиянския консул Енрико де Губернатис и на Иван Ведър, било спасено от явна смърт русенското население, само няколко месеца преди Освобождението на България.

Източник: www.librousse.bg

Международен ден на жената - 8 Март

Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените.
Започнал като политическо събитие, празника постепенно става част от културата на много страни (предимно Русия и страните от бившия Съветски блок). В някои страни денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях (предимно колежки) - нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин. В други страни темата за политическите и човешки права на жените, отстоявани от ООН, са силно застъпени, и на политическата, и обществени борба на жените по света се гледа отговорно и с надежда.

Източник: www.wikipedia.org

Свети Четиридесет Мъченици (Младенци) - 9 Март

Празнува се срещу болестта шарка(сипаница), за здраве на децата и овцете.
На този ден жените и особено бременните, на вършат женска работа. Рано сутринта те донасят прясна вода от реката или кладенеца и напръскват с нея къщата и двора.
Месят се обредни хлябове - младенци, боговица, квасеник, колачета и питки. Младенците се приготвят главно в Западна България. Те са четиридесет на брой и представляват кукли, нашарени с цев, като пъпките напомнят зърната на шарката. Младенците се намазват отгоре с мед и се раздават на всички деца в къщата, а които останат се раздават на съседските деца. Младите булки носят от тях на родителите си , на кръстника и на девера си.
Квасеникът е голям кръгъл хляб с кръсташ в средата. Него също мажат с хляб и раздават на децата и овцете.
Вярва се, че на този ден излизат змиите. Който убие змия, взема главата й, слага в нея семки босилек и ги посажда. Този босилек се употребява като цяр. Ако с него се накичи мома, момците ще лудеят по нея и няма да я ловят магии

Църковен празник: св.четиридесет мъченици Севастийски

Обредна трапеза: пълнени чушки с боб, сарми с ориз или булгур, обредни хлябове. Обикновено от всяко ястие се приготвят по 40 бройки.

Интересни рецепти за традиционни ястия, можете да видите тук.

Източник: www.traditions-bg.com

Благовещение (Благовец) - 25 Март

Според народното вярване на този ден долитат кукувиците и лястовиците и известяват наближаването на лятото. Змиите и гущерите излизат от леговищата си и плъзват из полето. Тогава се връщат и самодивите и други духове.
За да се посрещне подобаващо лятото, вечерта срещу Благовец се измитат дворовете и изгаря боклука.
За да се предпазят от ухапване на змия, на места хората палят парцали от конопено платно и си пърлят с тях краката. В други райони запалват огън и го прескачат, също така обикалят двора със запален парцал и наричат:

"Ево! Я като съм доле,
Ти да си в поле,
Като съм в поле,
Ти да си доле…"

Със същата цел палят метли и дрънкат с машите и ръжена, като казват:
"Бягайте, змии и гущери, че идат щъркели!"
Вярва се, че на този ден, където има заровено имане, там се появява син пламък. Затова през нощта обикалят иманяри и търсят този пламък. На този ден всеки гледа да е сит и да има пари в себе си, защото според народното вярване, ако чуеш кукувица и имаш пари в джоба си, така ще ти върви цяла година, и обратно.
Според народа, ако на Благовещение времето е хубаво, годината ще бъде плодородна.

Църковен празник: св. Архангел Гаврил. Той съобщава на Дева Мария благата вест, че тя ще зачене от Светия Дух и ще роди спасителя на света.

Източник: www.traditions-bg.com

Международен ден на театъра - 27 Март

Чества се от 1962 г. по решение на IХ конгрес на Международния театрален институт към ЮНЕСКО от 1961 г.
Датата е свързана с откриването на сезона на Театъра на нациите в Париж през 1962 г.
Проявите, свързани с този ден, са както мащабни театрални събития, така и съвсем интимни чествания на любовта към магията на театъра. Всяка година една значима личност в света на театъра е поканена да сподели своите размисли по голямата тема за театъра и общуването, за театъра и мира, за живота на театъра в съвременния свят, в своеобразно послание, което се чете преди представленията в стотици театрални зали пред хиляди зрители и се разпространява чрез средствата за масова информация.
Автор на първото послание за Деня на театъра през 1962 г. е големият френски творец Жан Кокто. От времето на Древногръцкия театър до днешния ХХІ век магията та театъра привлича милиони хора по света - в тъмната зала на светлата сцена струи животът, независимо дали актьорите претворяват вечната трагедия на Едип или шумните атинянки, дали разказват за великата любов на Ромео и Жулиета или се радват на жизнеността на героите от "Дванайста нощ", дали страдат с нестихващия стремеж на Чеховата Нина Заречная към любовта и изкуството или бурно преживяват безизходицата на героите на Тенеси Уйлямс или неосъществената любов между Христофоров и Мина, описана от поет като Яворов. Безкрайни са географските ширини на изкуството на театъра. И остава непроменена Шекспировата максима "Целият свят е сцена и всички ние сме актьори".

Ден на хумора - 1 Април

Днес е 1 април - Ден на хумора или Ден на всички глупци. Мнозина обичат да се пошегуват, да се посмеят или разиграят някого, но в един ден в годината с това се занимават абсолютно всички. Има няколко версии за това, защо този ден е 1 април.

Едни приписват зараждането на празника на Древен Рим, където в средата на февруари (а не в началото на април) празнували Празника на глупците. Има и една друга версия, според която дължим този празник на неаполитанския крал Монтерей, комуто поднесли по случай спирането на земетресение, риба. След година владетелят поискал точно същата риба. Такава обаче не намерили и готвачът приготвил друга, която много приличала на предишната. И макар че кралят познал подмяната, той не се разгневил, а дори се развеселил. Оттогава станали обичайни шегите и лъжите на 1 април.

В различните страни Денят на смеха носи своя национален колорит.

Във Франция наричали този обичай "априлска риба". Произходът му свързвали с времето на Карл IX, който през 1564 година издал ордонанс, предписващ да се пренесе началото на годината от 1 януари на 1 април. На следващата година много от поданиците на краля изпратили на своите приятели новогодишни поздравления и подаръци през април - в знак на протест, или оставайки верни на традицията. Слънцето тогава се намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието "априлска риба" е напълно достойно за подобни шеги. Традицията още е жива.

В Англия 1 април е Ден на всички глупци. От полунощ до 12 часа на обяд на 1 април всеки можел да се шегува, надсмива, разиграва своите приятели и познати. Този, който се хване на въдицата, посрещали със смях и викове: "Априлски глупак!" Една от най-големите първоаприлски лъжи, която още се помни, станала в Лондон през 1860 година, когато няколко стотици английски джентълмени и дами получили покани да отидат на "ежегодната тържествена церемония по измиването на белите лъвове, която ще се състои в Тауер в 11 часа сутринта на 1 април".

Във Финландия денят на шегата и лъжата е градски обичай, но се е разпространил и сред селяните, попивайки самобитния хумор на селските ергени. Свързан е със стария селски обичай да пращат децата да изпълняват шеговити поръчения по време на сериозна селска работа - когато се мели зърното, колят животните. Пращали децата до съседния двор да вземат несъществуващ инструмент - стъклени ножици, ъгломер за тор. Съседите уж си "спомняли", че са дали инструмента на друг, и детето тръгвало към следващия двор.

В Германия и Австрия смятат 1 април за нещастен ден, а хората, родени на този ден за хора, без късмет.

Според преданието в този ден бил роден Юда - предателят, който именно на 1 април бил низвергнат от небето.

В селата не работели, не започвали нови неща, не пускали домашните животни навън. Възрастните и децата се лъжели взаимно, пращайки се да изпълняват неизпълними заръки (например, да купят от аптеката мас от комар).

Други отнасят възникването на празника в древна Индия, където на 31 март отбелязвали празника на шегата.

В древността първи април отбелязвали само ирландците. Дедите ни забелязали, че април е непостоянен, времето е колебливо и често се мени. В желанието си за веселие нарекли първия му ден – ден на лъжата, закачката и хумора. Мнозина "ще се хванат", когато някой хитрец ги изпрати, както се казва, за "зелен хайвер", но такава е традицията.

Връбница (Цветница, Куклинден) - 17 Април
Връбница се чества в неделята преди Възкресение и преминава с един важен обред за момите наречен "кумичене". Момите ходили на Лазаровден се събират на отделно място и от там тръгват задружно към реката, защото кумиченето става само на реката. Кумиченето става или с кукла (обреден хляб) или със венци от върба. Всяка мома взема куклата, кравая или колака, увити в чист месал, и отива на реката. Там избират място, където водата тече по-тихо и всяка мома с ножче изрязва тънка кора от хляба и се пуска по водата. Чийто залък е отишъл най-далече, тая мома се признава за кумица. Обредът може да се изпълнява и с върбов венец. Когато свърши обреда момите вече си имат кумица и не се боят от това, че може да ги отвлече змей. Привечер на Връбница се играе за последен път лазарско хоро. Това е първото сключено хоро след великденските пости.
Връбница е голям църковен празник. Всички ходят на тържествена служба, откъдето си взимат осветени върбови клончета. Ако някой от семейството се разболее, запалват тази върба и кадят с нея болния. Ако е урочасано дете, измиват очите му с вода, в която са натопили върбата. Върбови клончета се слагат на кръста и главата за да не ги болят.
На този ден празнуват всички мъже, жени и деца с име на цвете или дърво.

Църковен празник: Влизането на Христос в Ерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според евангелските текстове Христос влиза в града на магаре, където го срещат вярващите с клонки от маслина и го прославят като Месиански цар.

Източник: www.traditions-bg.com

Великата седмица (Страстната седмица) - 18 Април

Великата седмица се наричат дните от Връбница до Великден и тя се известна още като страстна седмица. Всеки от тези дни се назовава велик, защото е изпълнен с много страдания и обичаи. Празничната подготовка на Възкресение Христово е строго определена по дни.
Първите дни - понеделник , вторник и сряда са наречени за почистване на къщата, миене и къпане на децата, което се прави за здраве. В срядата не се работи женска работа, т.е на се тъче, на се преде, не се шие.
Велики четвъртък
На Велики четвъртък жените боядисват яйца (тук ще намерите няколко начина и съвети за боядисване на Великденски яйца). Първото се прави винаги червено. С него се потъркват бузките на децата, за да са здрави и червени. Вярва се, че великденското червено яйце е лековито, може да разваля магии и да се бае с него. Едно от яйцата се оставя пред иконата за през цялата година. Великденските яйца или "перашки", както им казват в Западна България се ядат до Спасовден.
Боядисването на яйцата се извършва от стопанката на къщата и докато не свърши с червената боя трябва да е сама. На този ден момите пишат яйцата. Писаното яйце е възпято в нашите песни. Във всяка шарка на писаното яйце момата или булката освен вещината си е изляла още и сърцето и чувствата си. Много от тия криволички и венчета символизират радост, любов, уважение, здраве и т.н. Докато се пишат тези яйца, момата някога е пеела песни, посветени на нежна и искрена любов към бъдещия или настоящ съпруг. Има специални инструменти за писането на яйцата - "кезапа","витриола", перо от орел. Те се топят в разтопен восък и с него се изписва яйцето след това се пуска в боята, там където се били шарките от восъка, остават бели следи и така става писаното яйце.
Повече снимки на Великденски яйца може да откриете в картината галерия, а тук снимки на яйца които аз съм боядисвала.

Този ден са тачи за предпазване от градушка, затова жените не работят, а мъжете не орат. Същите забрани се отнасят за следващите шест четвъртъка (до Спасовден).
Църковен празник: Според Църковните обичаи на този ден се извършва Тайната вечеря на Христос и 12-те апостоли, по време на която той предсказва смъртта си и предателството на Юда. След тази вечеря по време на молитва идват войници и Христос е хванат. Свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота.
Велики петък

Сутринта на Велики петък Христос е разпънат на кръста. Този де се нарича още разпети петък. По време на богослужението този ден от олтара се понася плащеницата, с която е завито тялото Христово след свалянето му от кръста и се извършва опелото му. Вечерта се обикаля с нея около храма и символично се извършва погребението на Христос. На този ден стопанките замесват и приготвят козунаци и великденски сладки.
Обредна трапеза: Обредните Великденски хлябове са също така разнообразни и с различни шарки като тези на Бъдни вечер.
Интересни рецепти можете да видите тук.
Велика събота
Църковен празник: На Велика събота Богородица и Мария Магдалена отиват на гроба на Христос, намират го празен и пред тях се явява ангел, който им съобщил, че Христос е възкръснал.

Източник: www.traditions-bg.com

Международен ден на Земята - 22 Април

Денят на Земята първоначално е обявен през 1970 г. в САЩ и Канада, като международен се чества от 1990 г., празникът в България се отбелязва от 1993 г. Целта е да се обединят хората на планетата в защита на околната среда.
На 22 април 1970 г. за първи път е отбелязан Международният ден на Земята. Тогава милиони американци участват в демонстрация и настояват политици, държавници, бизнессреди да включат в своите приоритети опазването на околната среда. Първото честване на Деня на Земята се организира от Гейлорд Нелсън – бивш губернатор и сенатор от Уискънсин, който издига каузата за опазване на природата и Денис Хейес – изявен студентски лидер. В проявите на Първия Ден на Земята се включват повече от 20 милиона американци от всички краища на страната. Като резултат от това събитие се оформя мощно движение в защита на околната среда и са приети законите за чист въздух и чиста вода на САЩ.
Денят на Земята - 22 април, е най-големия нерелигиозен празник в света отбелязван от над половин милиард хора. Всяка година Международната мрежа за Деня на Земята координира действията на повече от 12 000 партньори в 174 държави насочени към опазване на планетата Земя и съхраняване на живота върху нея. Мрежата се стреми да създаде широка гражданска подкрепа за устойчиви и ефективни екологични политики за развитие по целия свят.
България е една от първите страни, присъединили се към международното отбелязване на Деня на Земята, което започва от 1990 г. В Международния организационен комитет за честването на Деня на Земята България е представена от Благовест Сендов. Той сформира Национален комитет за Деня на Земята. На призива за отбелязването на Деня на Земята се отзовават хиляди българи и денят се чества с разнообразни прояви, посветени на опазването на околната среда. На 22 април 1992 г. президентът на Република България Желю Желев подписва клетвата в името на Земята. Над 30 хиляди български деца се подписват под Декларацията за пълномощие за живот на Земята. Декларацията е връчена на Конференцията на ООН за околната среда и развитието, проведена в Рио де Жанейро през юни 1992 г. Оттогава всяка година България участва в отбелязването на Деня на Земята и дава своя принос за по-чиста и здравословна околна среда, за съхраняване на живота на планетата.

Великден (Възкресение Христово) - 24 Април

Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Свещта, която са държали там се отнася запалена в къщи. Всички се чукат с боядисаните яйца. Чието излезе най-силно, той ще е най-здрав през годината. На празника младоженци ходят у кумовете, у родителите на булката, като носят боядисани яйца или шарени перашки и великденски краваи и също получават от домакините.
Момите, които са кумичили, отиват в дома на кумицата също с червени яйца. Всяка мома ще се облече за пръв съвършена мома: с наниза, с венец и закитена и ще иска прошка от кумицата. Идва ред на обичая "люленки". След обяд всички отиват на място, където има високо дърво и връзват люлка. Тук сега са дошли и момците. Всеки гледа да се люлее за да се предпази от змейове и болести.През празничните дни се играе и великденско хоро, което се прави на площада.
Вторият ден на Великден се нарича още "разтурни понеделник", свързан с обичая "размятване на яйца" за предпазване от градушка и за плодородие. Момите и момците застават на някоя поляна и търкалят червени яйца помежду си.
Поздравът "Христос воскресе" се спазва 40 дни.
Седмицата след Великден се нарича Томина неделя.

Източник: www.traditions-bg.com

Международен ден на детето - 1 Юни

Международният ден на детето е честван в много страни по света води началото си от Световната конференция по въпросите на детското здраве, състояла се в Женева през 1925 година. В България по традиция всички шофьори се призовават на 1 юни да се движат и през деня с включени фарове на къси светлини.
Според американските изследователи датата 1 юни съчетава в себе си традиции от китайската и американската история, а не комунистически както се счита в повечето бивши социалистически държави. Причината е, че комунистическите държави правят празника популярен по цял свят, но не го измислят. Идеята се появява още през 1925 година, когато генералният китайски консул в Сан Франциско събира няколко китайски деца сираци и ги води на празника на лодките-дракони - това е китайски празник, водещ началото си от древността и свързан с пролетното равноденствие. По-късно неговата инициатива бива продължена, като независимо от благотворителна акция в САЩ, в Европа с. г. се провежда международна конференция по въпросите на детското здраве. В Женева, също решават да организират благотворителни инициативи за деца.
Голямата популярност на празника у нас обаче се дължи на друга инициатива, през 1949 г. първи юни е официално обявен за Международен ден за защита на децата. Това става с решение на сесията на Съвета на Международната демократична федерация на жените през ноември 1949 г. в Москва. Така благодарение на съветският призив - една година по-късно 1 юни за първи път е честван едновременно в 51 страни по света (1950 г.). На 14 декември 1954 г. ООН и ЮНЕСКО обявяват 20 ноември за Световен ден на децата, но дата не е повсеместно възприета, въпреки че остава и се отбелязва като празник.

Джулай Монинг (July Morning) - 1 юли

Джулая (или нечленувано Джулай, по името на известната песен на Юрая Хийп от 1971 година, July Morning) е най-традиционният хипи празник в България, възникнал във Варна в края на 70-те години на миналия век. Джулай на английски означава юли. Въпреки че традицията е свързана с хипи движението в Америка, тя съществува в България и до днес. На всеки 30 юни срещу 1 юли големи групи хора се събират по цялото Черноморие, за да посрещнат заедно слънцето, което изгрява над морето. Така те смятат, че се пречистват пред него, без това да има връзка с езически или религиозни ритуали.
Джулаят е уникален за България, поради естеството на неговото възникване и не се наблюдава в други европейски страни. Твърди се, че е възникнал като протест срещу комунистическата власт, изразен в символиката на едноименната песен на Юрая Хийп. Символичното посрещане на изгрева е било като посрещането на едно ново начало и едно по-добро бъдеще за тях. След падането на комунистическия режим в страната движението продължава да съществува, но липсата на първоизточника за протест променя с времето основната идея на първото хипи-движение в България.
Някои твърдят, че идеята е загубила своето първоначално значение с времето. Както и че по-младите хора не са непременно запознати с условията, при които е възникнал този празник или дори кой е авторът на песента. Въпреки това, въодушевлението от първите сутрешни лъчи, като символ на зараждащия се живот, е все още основна причина хората да го честват.
Поради прекаленото посещение след промените от 1989 г. на хора, които са далеч от хипарската идея, група от "старите хипари" решават да започнат да честват Ивнинга (от July Evening), като се събират в с. Варвара на 31 юли. Идеята за джулая е по-жива от всякога. Сега тя има и друг привкус на бягство от всекидневно подтискащата цивилизация, на протест срещу самите нас и пълно освобождаване на личността от оковите на големия град.

Източник: www.bg.wikipedia.org

Днес е официалният празник за Деня на народните будители - 1 ноември

Денят на народните будители е посветен е на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал, сред които Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Владислав Граматик, Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и други.
За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 година в Пловдив. От 1 ноември 1923 година с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 година е забранен.
Честването се възобновява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 година, когато е обявен официално за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.

Ден на българския художник - 3 ноември

Отбелязва се в деня на църковния празник Св.Пимен Зографски. За покровител на българските художници е обявен през ноември 1993 г. по идея на сдружението за възраждане на Софийското Светогорие (манастирите около столицата) "Св. Пимен Зографски". Празнува се от художниците иконописци и реставратори.
Св. Пимен Зографски е български монах от манастира "Св. Георги Зограф" на Атон, зограф и книжовник, живял в края на ХVI век. Рисувал е стенописи и икони.

Св. Сава - 5 ноември

Българската православна църква почита паметта на ПРЕП. САВА ОСВЕЩЕНИ. ПРЕП. НЕКТАРИЙ БИТОЛСКИ. Свети Сава е роден в Кападокия през IV век. Още 18-годишен се поселил в манастир, където получил образование, обикнал монашеския живот и бил постриган за монах. Желаейки да служи на Бога в по-усамотено място, се отправил за Йерусалим да се поклони на светите места и да посети палестинските пустинници. Там постъпва в манастир, където прекарва 20 години. По-късно се поселил в пещера и там прекарвал дни и нощи в молитва и труд. Като получил след смъртта на майка си богато наследство, Сава построил няколко манастира и болници, основал две страноприемници - една в Йерихон, а другата при пещерите, из които вече се оформила лаврата или големият манастир. В него се събрали много братя и йерусалимският патриарх поставил Сава за духовен ръководител на отшелническите обители. Умира на 94-годишна възраст в 533 г. Преп. Нектарий е роден 1420 г. в Битоля, Македония, от благочестиви родители българи и е наречен Никола. След смъртта на баща си заминава за Света гора Атонска, където приема монашеството и името Нектарий. Води благочестив живот, въпреки интригите на негови събратя, а когато остарява търпеливо понася тежка болест. Умира на 5 декември 1500 г. След 5 години монасите разкриват гроба му и намират светите му мощи нетленни. Правят за тях ковчег, върху лицевата дъска на който изобразяват лика на преподобни Нектарий. Народната митологията представя Св. Сава като брат на Св. Варвара (почитана ден преди него) и на Св. Никола (почитан ден след него). Свети Сава в народните вярвания е по-добрия, той винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двата подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: "Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава".

Архангеловден (Аралангеловден, Рангеловден, св.Рангел, Събор на св. архангел Михаил ) - 8 ноември

Според народното вярване душата на човек не може да се отдели от тялото, ако не дойде Св.Рангел да я прибере. Той е един от шестте братя - юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите. Наречен е душевадник, защото вади душата на човек.
Този ден се празнува в чест на св.Рангел, на смъртта, за да е по-леко на човек, когато вадят душата му.
На много места в деня на празника се коли курбан за светеца. Пекат се и обредни хлябове, които са подобни на приготвяните за погребения и помени. Обредните хлябове са най-често два и се наричат Рангелово блюдо и боговица, богова пита. Най-възрастният в дома разчупва хляба на кръст и, полива го с вино и благославя: "Св.Архангеле,св.Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!…". Раздава се жито, което всеки поема с две ръце, за да е изобилна годината и изрича: "Колкото зърна, толкова купи и здраве".
На Архангеловден е Рангелова задушница - една от най-големите през годината. Провежда се тържествена служба в църквата. На места се организират селски сборове и курбани. В някои райони изпълняват обреда, който е характерен за Мишинден, но сега целта е да се предпазят от вълци и мечки.
Църковен празник: Св.Михаил е един от седемте ангели, които винаги стоят пред престола на Господа. Изобразява се с копие в ръка, тъпчещ дявола с крака. Архангел Михаил представя Божието слово, архангел Гавраил е носител на Божиите тайни, Рафаил - лечител на недъзите, Уриил - просветител на душите, Салатиил е застъпник пред Бога, Уехудиил е прославящ Бога, а Варахиил е подател на Божиите благословения. Ангелите са пазителите на човешкия род, и всеки човек получава с раждането си един ангел - хранител.
Обредна трапеза: обреден хляб, червено вино, овче месо.

Източник: www.traditions-bg.com

Мартинци - 14 - 21 ноември

В различните краища на страната празника се чества по различен начин. На места в Западна България тези дни се празнуват за предпазване от вълци, най-тачен е средният ден, наречен Мартиньок. В Плевенско принасят жертва черно пиле за предпазване от кокоша болест. Пилето се коли от най-старата жена в семейството и то през прага на вратата или зад нея. Главата и краката на пилето се връзват с червен конец и се закачат зад вратата. Вярва се, че те предпазват къщата от всякакво зло и магии. Воденичката и перушината се запазват и се използват като лек.
Според народното вярване нощите от 14(11) - 21 ноември са много лоши, по-лоши дори и от Мръсните дни. През тях човек може да се разболее от различни болести.

Източник: www.traditions-bg.com

Църквата почита паметта на Св. евангелист Матей

На 16 ноември църквата почита паметта на Свети Матей. За живота на светия евангелист са запазени малко сведения. Той бил брат на св. ап. Яков Алфеев и както други апостоли, проповядвал Христовото учение и ходил в много и далечни страни: Мидия, Персия, Партия и Индия. Преданието разказва, че той отишъл при един див народ с лоши нрави и обичаи. Там му се явил Господ, дал му жезъл и му заповядал да го забие в земята, като обещал, че тоя жезъл ще принесе плодове, а от корена му ще протече чуден извор. Действително, Матей, като събрал всички жители, посадил жезъла, който цъфнал и пред очите на изумения народ се покрил с чудни плодове. От корена му бликнал бистър извор. Всички се затичали към това дърво, пили вода от чудесно появилия се извор и, по внушение на апостола, приемали тук св. Кръщение, след което излизали от водата духовно обновени. Св. евангелист Матей завършил живота си мъченически. Неговите страдания и смърт били ознаменувани с много чудеса. Когато искали да го вземат, за да го подложат на мъчение, лицето му поразило гонителите с чудесна светлина. Те ослепели, но той с молитва им възвърнал зрението. Пламъкът не се докоснал до него при мъченическия му подвиг. И когато накрай той предал Богу духа си, мъчителите с ужас и изумление изповядали Божията сила, изказали почит към светите му мощи и станали ревностни християни. Обикновено на иконите, изобразяващи св. Матей, изобразяват до него, като тайнствен символ на евангелиста, ангелоподобен човек, изразявайки с това кротостта на неговия дух и чистотата на учението.

Днес е Международен ден на толерантността

Днес се отбелязва Международният ден на толерантността. През 1996 година, Общото събрание на ООН призовава страните членки, да почитат датата за ден на толерантността, като с дейности да разпространяват идеята за разбирателоство между народите. Именно на 16 ноември, през 1995 година, държавите-чренки на ЮНЕСКО приемат Декларацията за принципите на толерантността. ООН поставя началото на кампания за разпространение на равенството, подобряването на условията на живот, отричането на дискриминацията. Толерантност означава уважение, приемане и разбиране на богатото многообразие от култури в нашия свят, на нашите форми на самоизява и способите за проява на човешката индивидуалност. Нея я подпомагат знанията, откритостта, общуването и свободата на мисълта, съвестта и убежденията. Толерантност – това е хармония в многообразието. Това не е само морален дълг, но и политическа и правна потребност. Толерантност – това е добродетел, която прави възможно достигането на мира и способства за замяната на културата на войната с културата на мира.

Въведение Богородично - 21 ноември

На 21 ноември Българската православна църква отбелязва един от големите Богородични празници – Въведение на Божията Майка в храма, честван и като Ден на християнската младеж и семейство. Най-ранното известие за този празник в древната Църква е от края на І век. През VІІ век патриарх Тарасий го въвежда в Константинополската църква, а в Римокатолическата е установен от папа Григорий ХІ и за първи път е празнуван през 1374 година. В основата на празника е едно важно събитие от живота на Света Богородица. Когато тя била на три години, нейните родители Йоаким и Ана изпълнили дадения обет и тържествено въвели своята дъщеря в Йерусалимския храм, за да я посветят на Бога. Тя за почуда на всички изкачила сама 15-те стъпала до входа и се спряла на най-горното. Първосвещеникът Захария посрещнал малката Мария и я въвел в Светая Светих на храма. Тя заживяла там в служба на Бога, прекарвала дните си в усърден труд, молитви и се подготвяла да стане майка на Божия Син. Когато Дева Мария навършила пълнолетие, тя пожелала да не се омъжва, а да се посвети изцяло на Бога. Тогава свещениците по внушение на Светия Дух я сгодили за престарелия й сродник Йосиф. Той уважил обета й пред Господ, станал покровител на Света Богородица и пазител на родения от нея Иисус Христос.
Църковен празник: Според църковния ни календар Въведение Богородично попада в периода на Коледните пости. На този ден по време на празничната СВета Литургия, вярващите приемат Свето причастие, а с него и нови сили за духовен растеж и борба със злото – в себе си и в света.
На 21 ноември във всички храмове у нас се излага осветената икона с изображение на тригодишната Света Богородица, възкачваща се по стъпалата на Йерусалимския храм. Вярващите й се молят да им бъде закрилница и да им помага.
Неслучайно Църквата е отредила Въведение Богородично като Ден на християнското семейство. Подобно на влизането на Света Богородица в храма е и семейното идване в църква на 21 ноември. То символизира въвеждането на детето в лоното на християнската църква и вярата – духовно задължение на всеки родител. Защото семейството е най-доброто училище, което може да даде първите познания за Бога и Православието, за християнските добродетели, на които векове се е крепял българският род. И днес българинът проявява, според възможностите си, традиционната благотворителност по повод Деня на християнското семейство. За да може и лишените от домашен уют да се почувстват по-малко самотни и изоставени. Приходите от различните благотворителни прояви отиват за сиропиталища и старчески домове, за подпомагане на инвалиди и социално слаби хора. В ценностната система на българина семейството е заемало и заема главно място. Няма път, който да не започва от къщата, казват мъдреците. Пак от нея започва и пътят към Църквата и вярата. Затова и празникът Въведение Богородично е на особена почит сред православния български народ.

Източник: www.traditions-bg.com

Световен ден на телевизията

Отбелязва се от 1996 г. с резолюция 51/205 на Общото събрание на ООН от 17 декември 1996 г. в чест на първия Световен телевизионен форум в Ню Йорк, САЩ (21 ноември 1996).
На държавите е предложено да отбелязват този ден, като обменят телевизионни програми, посветени на проблемите на мира, сигурността, икономическото и социалното развитие и разширяване на културния обмен.

Света Катерина - 24 ноември

В Източна Тракия денят се чества като Мишинден, а в Пловдивско се изпълнява обичай за предпазване от шарка: рано сутринта домакинята омесва тесто, от което откъсва малко и приготвя кравайче. След като го опече, тя го намазва с мед или рачел и го слага над вратата. От останалото тесто омесват пита, която също мажат с мед. Увиват я в бял месал и всеки член на семейството отчупва малък залък с думите: "Да ни е на помощ св.Катерина". После раздават питата на минувачите. Вярва се, че къща, в която е приготвена такава пита, домашните няма да се разболяват от шарка.
Църковен празник: Великомъченица Екатерина - девойка от царски александрийски род. Тя влиза в деспут с езически жрец, но въпреки, че го печели е осъдена на смътр и жестоко убита.

Източник: www.traditions-bg.com

Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените - 25 ноември

Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените е инициатива на ООН за премахване на насилието (изнасилване, домашно насилие и др.), упражнявано върху жени. 25 ноември е обявен за такъв ден с Резолюция 54/134 на Общото събрание на ООН от 17 декември 1999 г.
ООН приканва правителствата, международните организации и НПО-та да организират дейности, които да повишат общественото внимание към проблемите на този ден до международна загриженост. Жените по света са обект на насилие, като размера и истинския характер на този проблем, често остава скрит.
Активистките от различни организации отбелязват 25 ноември, като ден срещу насилието, още от 1981 г. Тази дата води началото си от жестокото убийство през 1961 г. на трите сестри Мирабал, политически активистки в Доминиканската република, по заповед на доминиканския диктатор Рафаел Трухильо (1930-1961).
По повод Международния ден за прекратяване на насилието срещу жените, правозащитната организация Амнести интернешънъл заявява, че насилието срещу жените днес е най-голямото предизвикателство пред правата на човека.
Във Франция 30 известни личности от света на киното, спорта, медиите и правото подписаха “Харта на мъжете срещу насилието спрямо жените”. А това са думи на делегирания министър за равенството между половете Никол Амелин: "Заявих, че днес е важно да възприемаме уважението като ценност на модерността. Гражданското общество трябва да реагира срещу насилието – а в това гражданско общество са и мъжете, и жените. Свикнали сме по тези въпроси да се изказват или неправителствени организации, или аз – министърката. Затова ми се струва важно на преден план да излязат мъжете! Те трябва заедно да кажат “Не!” на насилието. Мъжете приеха един вид мисия, всеки от тях в сферата, в която работи, ще бъде носител на тази кауза, която се превръща в национална."
Според статистиките на Амнести, 120 милиона жени по света са подложени всяка година на бруталната процедура по обрязване, а само в САЩ – 700 000 жени годишно биват изнасилвани.

Международен ден за солидарност с палестниския народ - 29 ноември

Чества се от 1978 г. с резолюция 32/40 В на Общото събрание на ООН от 2 декември 1977 г. и във връзка с резолюция 181 (II) по въпросите на Палестина от 29 ноември 1947 г.
В чест на решението на Общото събрание на ООН от 29 ноември 1977 г. за премахването на британския протекторат над
Палестина, обявен на 11 септември 1922 г., и за разделянето й на две държави - еврейска и арабска. Въпреки плана на ООН Палестина престава да съществува като държава след Арабско-израелската война от 1948 г. и е поделена между Израел, Египет (ивицата Газа) и Йордания (Западния бряг на р. Йордан). Западният бряг и ивицата Газа са окупирани от Израел през 1967 г.

Андреевден (Мечкинден, Андрей, Едрей, Едревден) - 30 Ноември

В народния календар се приема за началото на зимния празничен цикъл. Свързва се с вярването, че от него денят започва да расте колкото просено зърно, а слънцето да помръдва като пиле в яйце.
Празнува се в чест на мечката.
На този ден рано сутринта в котле се вари царевица, която е оставена да кисне във вода от предишната вечер. Когато се свари се хвърля нагоре в комина с възклицание: "На-а-ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!" В котлето се слага още по няколко зърна, от всичко, което се сее в полето и градината: боб, леща, грах, просо, жито, ечемик, овес и т.н. Това се прави, за да се ражда и да наедрява всичко, което се сее и сади.

Обредна празник: Св. апостол Андрей Първозвани е ученик на Христос, един от Дванадесетте апостоли, брат на апостол Петър. Проповядва Християнското учение сред балканските народи. Разпнат на кръст в гръцкия град Петра.

Кръстът му, имащ формата на буквата Х, е известен като "Андреев кръст".

Обредна трапеза: варени житни и бобени зърна, прясна пита.

Интересни рецепти за традиционни ястия, можете да видите тук.

Източник: www.traditions-bg.com

Световен ден за човешки права - 10 декември

Приет е с резолюция на ООН през 1948 г., за първи път се отбелязва през 1950 г. Поемайки инициативата от всеобщата декларация Съветът на Европа създава Конвенция за защита на човешките права и основните свободи. Тя гарантира правото на живот, свобода и сигурност, както и справедлив процес, гласуване и кандидатстване на избори, свободата на мисълта и религията, а също така и свободното изразяване. С конвенцията се забраняват изтезанията и смъртното наказание, както и нечовешкото или унизително отнасяне към хората.

Ден на тангото - 11 декември

11 декември 1890 г. е рождената дата на една от най-емблематичните фигури в историята на тангото - певецът и композиторът Карлос Гардел.
На този ден през 1899 г. е родена и друга известна личност в света на аржентинското танго - цигуларят и композиторът Хулио Де Каро, един от първите иноватори в историята на танго музиката.
Отчитайки важността на тази дата, през 1977 г. 11 декември е обявен за Национален ден на тангото в Аржентина. С нарастването на интереса към аржентинското танго по света привържениците му в много страни започват да отбелязват този ден и постепенно той придобива международна популярност.

Източник: News.bg

Игнажден - 20 Декември

Народът вярва, че от Игнажден започва Новата година и коледните празници. В Източна България на този ден е първата Коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна.
Най-характерен за празника е обичаят "полазване". От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако сполезът е добър, то и в къщата през цялата година ще има късмет и успех във всичко. Ако той не е късметлия, през годината няма да има благополучие за дома и главно в стопанството. Ако човекът е добър и сполезът му през годината е бил щастлив, го благославят и го канят на следващата година пак да е сполазник. В случай, че сполезът се окаже лош и в къщата през цялата година е имало несполуки и нещастия - такъв сполез се изпраща с хули и ругатни: "Кракът си да беше счупил, но да не беше идвал."; "С очите да беше ослепял, та да не беше видял вратата."
Когато сполазникът влезе в двора той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника една шумка (дъбова пръчка). С тази пръчка той разбърква огнището и пожелава: "Колко искрици, токова яренца (агънца , теленца , кончета …)". В много села полазникът най- напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите.
След това на сполазникът дават сито с пшеница и с него той поръсва из къщата, като пожелава (благославя): "Да се роди дето рало ходи; дето ходи и не ходи !".
За благословията си полезникът е обсипван с пшеница и сушени плодове - за плодородие. Може да го даряват още и с риза, кърпа , чорапи или кадена вълна.
Много пъти къщата се спохожда от някои домашни животни. Народът посреща такива полезници с радост и благодарност. На животното се дава хляб за подарък и неговият полез се смята за добър знак.
На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, обезателно когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. От замесеното тесто откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст - да бяга всяко зло. Правят толкова колаци, колкото са членовете на семейството.
В Ловешко мома, която иска да разбере за кой момък ще се омъжи отива на дръвника, сяда на него и се посипва с ечемик като нарича: "Който ми е на късмет да дойде нощес да се женим заедно !". После става и взема в едната си ръка трески, а в другата ечемик и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемика поставя под възглавницата си. Който сънува през нощта, за него ще се омъжи. Жени, които не са родили, на този ден спазват забраната да не работят, за да е по-леко раждането им. Преди изгрев жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, посипват от каденото жито и пепел около къщата. Това правят за предпазване от магьосници, които обират чуждото благополучие. За лек и магия се извършва обичаят Вардене(пазене) квас.

Църковен празник: Свщмчк. Игнати Богоносец, архиепископ на Антиохийската църква. Наречен е Богоносец, защото той казва, че носи в сърцето си Бог. Въвежда в богослуженито пеенето на два хора. Осъден е на смърт от император Траян заради религиозните си убеждения. Умира мъченически, разкъсан от лъвове.

Обредна трапеза: ошав, варена царевица, жито, просо, орехи, боб, зеле, лук, чесън, туршия от пипер, пита с мая (без украса), кравайчета, картофи с ориз, булгур.

Интересни рецепти за традиционни ястия, можете да видите тук.

Източник: www.traditions-bg.com

Малка Коледа(Бъдни вечер, Крачун) - 24 Декември

Коледните празници започват на 24 декември и продължават до Стефановден.
За хората Малка Коледа е по-голям празник от следващите, защото тази вечер се е родил Христос. Най-хубав е той за децата. Бъдни Вечер е първата кадена вечер. Най-важна роля при нея играят бъдникът, трапезата с обредните хлябове, и коледните ястия и коледуването.
Бъдникът - това е дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено вкъщи от млад мъж, за да се поддържа с него огъня през ноща. Внасяйки го, мъжът пита: "Славите ли Млада Бога?" Жените отговарят: "Славим, славим! Добре дошел!" Мъжът добавя: "Аз вкъщи и Бог с мене!"
В края на дървото има провъртяна дупка, която се пълни със зехтин, восък и тамян. Този край се увива в бяло ленено или конопено платно и бъдникът се изправя до огнището. През това време жените пеят.
От дървото, от което са отсекли бъдника, правят колове за ограждане на нивите, за да не ги обират бродници и магьосници.
Обредните хлябове са три вида: същински коледни (боговица, колак, светец, кръсташ, погача), стопански(гумно, колак, кашара, черковник, бъчва, вечерник, божичник, рало) и коледарски(краваи - вит - превит, плетен и прав, параклис и литургия, кукла и благословник). Брашното за тях се сее през три сита. Замесва се с прясна вода, донесена от млада булка в бял котел рано сутринта. Тестото се замесва със жегла. Шарките по хлябовете символизират Бога и светците, стопани и животни, растения и плодове, сгради и сечива...
Трапезата е тържествена. Тя е продълговата за разлика от кръглата софра. Покрита е с месали. На нея освен хлябове се поставят и ястията(все постни) - търкан боб, сарми с жито и ориз, пълнени чушки, тиквеник, варена царевица, както и орехи, гръстено семе, кромид и чесън, сол и пипер. Слагат се специално ошав, вино и ракия. Чесънът се ниже на усукан бял - червен конец и го връзват на децата като гривна на ръцете или като гердан на шията. Носи се до Ивановден за предпазване от "караконджоли". От орехите всеки счупва по един, за да провери ще бъде късметът му.
Под трапезата се слага слама, а в нея ралник. Като стане време за вечеря, всички застават прави край нея. Най-старият мъж взема ралника, на който са сложени три въглена и тамян, и прекадява три пъти - трапезата, зимника, кошарата, оборите, хамбарите, кошовете.
Най-старата жена полага бъдника в огнището. Трите въглена от ралника също се слагат в него, като се наричат - първия за жито, втрия за вино, третия за царевица, и на сутринта гледат - който е покрит с пепел, той показва плодородие, който е почернял - слаба реколта.
Мъжът и жената заедно вдигат най-големия хляб към тавана и казват: "Толкова високо да е житото!" Останалите отговарят: "Амин, дай Боже!" После го разчупват, като едната половина слагат пред иконата на Богородица, а другата си разделят. По големината на парчето, което всеки сам си е отчупил, се съди за късмета му.
След като седнат, никой вече на става. Ако потрябва нещо, донася го старият мъж, като ходи наведен. След като се наядат, всички стават едновременно, за да не се губи стоката. Трапезата не се вдига до сутринта, защото се вярва, че през нощта умрелите идват, за да се навечерят и да се погрижат за благополучието на живите. Момите запазват първият залък от боговицата. Те го слагат под възглавницата си, за да сънуват за кого ще се омъжат. Всички са обхванати от трепета на очакването, с който ще посрещнат коледарите.
Коледарите тръгват след полунощ. Участниците в обичая са само мъже, и то главно ергени, годеници и по-рядко - млади, скоро оженени мъже. Групите са избрали своя водач още на Игнажден, от когато се разучават специалните коледарски песни и благословии. Пременени, късно на Бъдни вечер те отиват в дома на водача и тръгват оттам с песен. В групата има трохобер(събира краваите), магаре(носи месото и сланината) и коте (мяука, за да предизвести, че идват коледарите).
Коледните песни съставляват цялостен календар - обреден песенен цикъл, свързан със семейния живот и земеделския бит. Във всички песни преминава идеята за стопанско благополучие, всеобщо благоденствие и щастлив живот. Те напомнят лазарските и великденските. Ето част от една коледарска песен:
"Стани нине, господине! Тебе пеем, домакине! Добри сме ти гости дошли, добри гости, Коледари! Орач оре равно поле, воловце му два ангела, копрал му стрък босилек. -Дай ми, Боже, да се роди, се пченица, да омесим Богу колак." Приберат ли се коледарите, за всички е ясно, че Бъдни вечер е преминала.
Църковен празник: Според Евангелието, на този ден, Христос се ражда в пещера в град Витлеем.

Обредна трапеза: Сервират се 7, 9 или 11 постни ястия. Интересни рецепти за традиционни ястия, можете да видите тук.

Кадена вечеря

Задължителен за Бъдни вечер, Нова година и Йордановден елемент от обредността. Първата Кадена вечеря от зимния празничен цикъл е бъднивечерската (в Източна България първата Кадена вечеря е на Игнажден). Кади най-възрастният мъж (по-рядко най-възрастната жена) с тамян всички помещения в дома, както и постройките в двора и стопанството. Действието има очистителен и предпазващ характер. Прекаденото на Бъдни вечер се смята по-особено и към него се проявява специално отношение. Например пластичната украса на хлябовете се отделя и се дава на някои членове на семейството (според тяхното занимание) или с нея се захранва добитъкът. От суровото жито сутрин се дава в кръг на кокошките, за да се въдят и да не се пръскат по съседите. Орехите и недогорялата свещ се запазват за следващите Кадени вечери. От сламата под трапезата връзват на плодните дръвчета, за да раждат, или в полозите на кокошките, за да снасят яйца. Позната е и вярата в лечебната сила на някои запазени от Бъдни вечер храни, както и на въглени (или пепел) от бъдника (крушов,дъбов или буков пън, който гори в огъня на Бъдни вечер). Втората Кадена вечеря, срещу Нова година, е твърде сходна с бъднивечерската. След като прикади, обикновено само трапезата, най-възрастният разчупва хляба и завърта 3 пъти баницата. След това се запазват отново суровото жито, орехите и недогорялата свещ за третата Кадена вечеря на Йордановден.

Източник: www.traditions-bg.com

Коледа(Рождество Христово, Божич) - 25 Декември

В миналото, на първия ден след черква, става наддаването на момините краваи на мегдана. Било е въпрос на чест ергенът, който обича дадена девойка, да й откупи кравая от станиника, колкото и пари да му струва.
Според народните вярвания, ако вземеш сол на заем по Коледа и не я върнеш, ще те болят очите. Ако ти писне ухото на Коледа, означава че ангел небесен е минал край теб. Затова трябва да се прекръстиш три пъти и каквото синамислиш ще се сбъдне. Децата не трябва да си играят по Коледа с огън,защото ще се напишкват през цялата година. Вечерта не трябва да се броят звезди, защото ще ти излязат брадавици по ръцете.
След дългите коледни пости подир черква се вкусва от коледната жертва - прасето.
Вечерта празнуват всички, чието име започва с буквата Р - Радка, Радко, Радостин, Радост, Румен и Румяна.
Вторият ден е празник за всички, които носят името Христо, Христина и Йосиф. Третият ден на Коледа е Стефанов ден. Празнуват го Стефан, Стефанка, Станой, Стоил, Стоян, Станимир. Даруват и къпят именниците, пеят песни, играят вити хора.

Източник: www.traditions bg.com

"Мръсни дни"

Периодът от 25 декември до 6 януари.
Мръсници, караконджови дни, погани дни, пепелни дни, некръстени дни - според народния празничен календар дните от Коледа до Йордановден, когато, според народното вярване, се явяват караконджоли и други нечисти сили, които се мъчат да напакостят на хората.
За предпазване от тях се спазват редица забрани. Всеобща е забраната да се излиза навън нощно време, защото именно тогава бродят злите сили. Седянки и сватби не се правят, не се изработват мъжки дрехи, за да не бъдат изядени мъжете от вълците. Възрастните не се къпят, защото водата не е кръстена-осветена. Когато трябва да изкъпят малко дете, пускат във водата горящ въглен. Огънят намира особено място в обредните действия през този период. Вярвайки в неговата предпазваща сила, мъжете в някои югоизточни райони донасят много дърва и срещу Васильовден запалват сред селото голям огън, който поддържат 3 дни и 3 нощи. От пепелта, останала от кадените вечери в огнището и наречена поган пепел, посипват по двора около къщата, за да се предпазят от злите сили и същества.
Като предпазно средство се използува чесънът, който се носи зашит в дрехите. Предпазващо и отгонващо действие се приписва и на новогодишните карнавални обичаи и игри.

Източник: www.events.bg/bg/

Събор на Пресвета Богородица - 26 декември

На втория ден на Коледа, 26 декември, е християнският празник Събор на Пресвета Богородица. На този ден православната църква събира вярващите и възхвалява с благодарствени слова Божията майка – Дева Мария. На този ден се отбелязват и Свети Йосиф Обручник, Свети цар Давид, Свети Яков, брат Божий, пръв християнски епископ на град Йерусалим.
Православната църква, след тържеството в чест на великите свещени събития, случили се в деня на Христовото
Рождество, на другия ден (26 декември) събира вярващите да възхвалят с хвалебни и благодарствени песни Божията майка. Това събрание на вярващите е наречено "Събор на пресвета Богородица". Нарича се събор, защото това означава съборно общо богослужение.
На същия ден се чества и паметта на Свети праведни Йосиф, обручник на Света Дева, за живота на когото са запазени малко сведения. Чества се също и паметта на Свети цар Давид като славен родоначалник на Исус Христос и на Свети Яков, брат Господен, пръв християнски епископ на град Йерусалим.
Според народните обичаи през този ден продължава празничната атмосфера. Хората си гостуват взаимно, слагат богати трапези с месни ястия, с плодове, вино и ракия. На този ден никой не трябва да работи. Именници са: Йосиф, Йоско, Дарко, Дарина, Давид, Дако, Дачо.
26 декември е обявен за официален празник от 36-ото Народно събрание на 10 декември 1991 г. и в съответствие с чл. 154 от Кодекса на труда.

Стефановден - 27 декември

На 27 декември Християнската църква почита паметта на Свети Стефан - един от седемте ученици на Исус Христос, пръв архидякон и първият мъченик за християнската вяра. В превод името означава "венец".
Стефановден е третият ден на Коледа и последният християнски празник за годината. За него хората казват, че " затваря кръга" на старата година.
Свети Стефан е един от седемте ученици на Исус, избрани веднага след възкресението му да се грижат за непрекъснато увеличаващото се християнското общество в Палестина. Избраниците били наречени дякони, а Стефан бил пръв измежду тях. Притеснени от нарастващия брой християни, юдейските началници веднага настроили народа срещу архидякона, който бил обвинен, че хули Бога и престъпва Мойсеевия закон. Старейшините осъдили на смърт набедения за вероотстъпник. Извели го извън Ерусалим, в Йосафатовата долина, където разярена тълпа го замервала с камъни до смърт. "Господи, не им зачитай този грях" били единствените думи на светеца преди да издъхне. Така Стефан се превърнал в първия християнски мъченик, загинал в името на вярата. Легендата разказва, че Богородица наблюдавала смъртта му и се молела за него. Вярващите плакали много. Те обаче не се уплашили от случилото се. Тъкмо обратното - то им вдъхнало още по-голяма смелост. Мнозина от противниците на христовата вяра пък я приели - впечатлени от подвига на Стефан. Сред тях бил и един от убийците му - Савел, останал в историята като апостол Павел.
През 415 г. мощите на Св. Стефан били открити чрез чудно видение, което получил един свещеник. Сега те се съхраняват в Сионския храм в Ерусалим.
Стефановден не е свързан с някакви особени обичаи, но той попада в т. нар. "Мръсни дни". Според народните вярвания през тези дни жените не бива да метат, да предат, да мият косите си, а мъжете не трябва да перат ризите си. Смята се, че при неспазването на тези забрани нарушителите им ще се разболят от лоши болести.
Имен ден празнуват: Стефан, Стефка, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава.
Ладуване, Дайлада, Тайлада, Топене на пръстени е народен обичай, изпълняван на Стефановден от девойки. Названието е от припева- обръщение, който се повтаря в песенния съпровод: "Ой ладо, ладо, момиче младо". Ладуването е колективно гадаене за женитба. Срещу празника момите донасят от извора или от кладенеца мълчана вода в нов бял бакър, в който топят пръстените или китките си с привързан на тях белег - пръстен, гривна, обеца и пр. Покритото с червено було (или бяла кърпа) котле оставят през нощта под трендафил или овощно дръвче. Сутринта една от момите, облеченa като булка, вади пръстените и китките, а останалите пеят кратки песни-припевки ("ладанки"). С тях те наричат за близка или по-далечна женитба, за щастие в брака, социално положение и качества на бъдещия жених. Песента-наричане е призвана чрез магията на словото да осигури сбъдването на надеждата и съкровената мечта за щастлив семеен живот.

Ладуването на Стефановден е характерно за Средна и Северна България, Средна гора и отделни райони в Западна България.

Обредна трапеза: свинско с кисело зеле, баница с черва или месо.
Интересни рецепти за традиционни ястия, можете да видите тук.

Международен ден на киното - 28 декември

На тази дата през 1895 г. в парижкото Гран-кафе е първата публична демонстрация на "движещи се фотографии", с помощта на кинематографа изобретен от братя Антоан и Луи Люмиер.

Международен ден на биологичното разнообразие - 29 декември

Отбелязва се по решение на 49-ата сесия на Общото събрание на ООН от 1995 г. в деня на влизане в сила през 1993 г. на Международната конвенция за биологичното разнообразие, подписана на 14 юни 1992 г. в Рио де Жанейро, Бразилия.

"Мръсни дни" - периодът от 25 декември до 6 януари

Мръсници, караконджови дни, погани дни, пепелни дни, некръстени дни.
Според народния празничен календар това са дните от Коледа до Йордановден, когато според народното вярване се явяват караконджоли и други нечисти сили, които се мъчат да напакостят на хората.
За предпазване от тях се спазват редица забрани. Всеобща е забраната да се излиза навън нощно време, защото именно тогава бродят злите сили. Седянки и сватби не се правят, не се изработват мъжки дрехи, за да не бъдат изядени мъжете от вълците. Възрастните не се къпят, защото водата не е кръстена-осветена. Когато трябва да окъпят малко дете, пускат във водата горящ въглен. Ако се случи да се роди дете, жените в 24-часов срок му изтъкават, ушиват и обличат ризка, за да не се превърне в караконджол.
С вярата, че заченатото през тези дни дете ще стане лош човек, ще вижда вампири или ще го залюби змей (змеица) е свързана забраната за полово общуване.
Огънят намира особено място в обредните действия през този период. Вярвайки в неговата предпазваща сила, мъжете в някои югоизточни райони донасят много дърва и срещу Васильовден запалват сред селото голям огън, който поддържат 3 дни и 3 нощи. От пепелта, останала от кадените вечери в огнището и наречена "поган пепел", посипват по двора около къщата, за да се предпазят от злите сили и същества.
Като предпазно средство се използува чесънът, който се носи зашит в дрехите. Предпазващо и отгонващо действие се приписва и на новогодишните карнавални обичаи и игри.

Нова година - 31 декември

Посрещането на Нова година датира от древността и е един от най-старите празници, отбелязван от човека. За първи път преди 4000 години се празнувал в древната Вавилонска кула. Тогава Нова Година била в първият ден след пролетта - сезонът на засяване на реколтата и цъфтежа на растенията. В началото на първото хилядолетие обаче римляните започват да отбелязват настъпването на новата година на 1 януари, което остава непроменено и до днес.
Така или иначе, винаги и навсякъде по света хората свързват Нова година с надежда и стремеж към по – добър живот.
Една от най-разпространените традиции е свързана с вземането на важно решение - нещо, отлагано отдавна, като например отказване от цигарите, смяна на работата, далечно пътуване. При древните Вавилонци най-важното решение било да върнат взетото на заем оборудване за фермата.
Друго утвърдено предание е, човек може да повлияе на късмета си през идващата година според това какво правил или ял през първия ден на годината.Затова повечето хора прекарват празника и първите минути на нова година с най-близките си приятели и семейството си.

Поверия за Нова Година
Например да се стараем в новогодишната нощ да не сме с празни джобове и да не се караме с никого. Дамите трябва да имат нещо ново по себе си, защото се смята, че това ще донесе късмет. На масата пък не трябва да има морски дарове като раци, омари и други, за да “не върви назад годината към старите проблеми”.
Който изпие последната глътка преди полунощ, ще бъде късметлия, е една от поличбите, свързани с пиенето на Нова година. Други пък съветват да напишете заветното си желание на хартия, да я изгорите, да разпръснете пепелта над чаша шампанско и да го изпиете като символ на новото, което ви предстои.
Да вярваме или не на новогодишните поличби избира всеки. Някои предпочитат да “разграфят” нощта предварително, за да няма пропуски. Но тогава и най-малката грешка би се възприела като трагедия. За други настъпващият празник е въпрос на импровизации и ще е щастлив заради спонтанните решения. Така че посрещнете Нова година според собствената си фантазия и това, което ви диктува сърцето.

Сем. Аврамови

Active forum topics