Сем. Аврамови

Сигурно сте чували да се твърди, че в САЩ или в Канада всичко е много различно. Направо било като друг свят.
Аз поне така бях чувал преди да дойда тук (в Канада). И много се чудех какво толкова може да е различното....

Мисля, че вече започвам да разбирам за какво става дума. Това, която ще споделя е от гледна точка на човек търсещ работа за първи път тук, но смятам, че се отнася и за почти всички други области на живота в Северна Америка.
Известно време преди да дойда се сблъсках с твърдението че резюметата (CV, автобиография) тук били много различни от тези, които се използват в България. Казах си "Какво толкова - каквато и да е разликата, тя ще е само във формата." Мислех си, че колкото и да е различна формата от тази в България, не може да ми отнеме повече 2-3 дни да си прехвърля фактологията от една форма в друга. Бях прав, но не съвсем! Действително 2-3 дни след като започнах да си търся работа имах резюме по канадски образец. Но всичко около мен ми говореше директно и индиректно, че това не е достатъчно. Но какво толкова още може да трябва?!?
Реших че може би всичко се корени в т. нар. cover letter. Бях удивен от факта, че моя cover letter (който съм ползвал в България) се покрива 1:1 с един образците, които ми предложиха тук. Тогава къде е проблема?!

Една от следите, които ме наведоха на отговора на тези въпроси и евентуалното решение на въпроса е термина "workplace culture", с който се запознах тук. За сега познавам само термина, но не и въпросната култура. Самият термин, обаче, както и съветите (които получавам от къде ли не) да включа едни или други конкретни думи в резюмето и писмото си в един момент ме наведоха на мисълта, че тук има етикет! И както с много други неща, етикета е нещо, на което другите (да се разбира местните) държат.

Аз не съм много наясно с етикета по принцип, но все пак до колкото имам представа, това са някакви правила, които се спазват и които се отнасят до отношенията между хората в различни ситуации (това включва и намирането на работа). Етикета в някои случаи е чисто ритуален и няма никакъв практически смисъл, но да се направят, кажат или напишат някои неща се очаква и ако не го направиш не ти обръщат внимание.

Тъй като на етикета тук се държи, докато за етикет в България почти не сме и чували, това се оказва сериозна пречка за новодошлите, като мен. Само като си помисля, че ми трябваха около два месеца да осъзная, факта! А тепърва предстои да науча въпросния етикет, да свикна с него и да го приложа на практика

Както вече споменах този пример е през призмата на търсещия работа нов имигрант, но след като осъзнах факта, че има етикет и на него се държи, започнах да го виждам (етикета) почти навсякъде около мен. И това до голяма степен обяснява разликите между средата, от която идвам и средата, в която се опитвам да се интегрирам. Повечето от другите разлики са чисто технически и с тях се свиква доста лесно.

Изглежда обаче, че съм в културен шок.